О, АПОСТОЛЕ БЪЛГАРСКИ!
О, Апостоле български! О, Апостоле наш!
От где се найде в тебе толкоз кураж?
Да се бориш за правда, за свобода?
За тази прекрасна наша, робска земя!
Срещу султана, срещу този сатрап!
Да развееш знаме бунтовно, не на майтап!
Да забравиш за семейство и за деца!
Да жертваш за българско, като агнеца!
Като сянка неясна, като фантом!
Да притиснеш чорбаджия до къшла и дом!
Да подготвяш въстание, да чуе Европа!
За Дунава, Балкана и за Родопа!
Да те търсят потери, заптиета , паши!
Да си като призрак, враг да не те улови!
Комитети да основаваш, без да спираш дори!
Да работиш за българско, без награда, пари!
И когато Общия обир извърши в Арабаконак,
Каравелов бе за въстание, но ти не даде и знак!
Потегли за Ловеч и кой ли те юда предаде?
Край Къкрина да избягаш не ти се удаде!
Никой българин не опита по пътя да те спаси!
В София пред съда с думите си ги ужаси!
Не поиска прошка и милост от падишаха!
На въжето увисна! Без страх! Без уплаха!
О, Апостоле български! Ти си като звезда!
Изгоря във борбата! За свобода! За свобода!
ЖИВ Е ЛЕВСКИ!
Загина той за българското име,
увисна край София на таз греда.
Палачите ликуваха злорадо.
Умря за българската свобода!
И днеска наш’те братя европейци,
забравиха тоз безсмъртен великан.
В учебници, енциклопедии, книжлета,
за Левски няма ред дори набран!
Какво се чудим ние, таз Европа,
подкрепяше османците всегда.
Единствено съчувствие, опора,
е давала руската, славянската страна!
И днес на този ден, смутени плахи,
полагаме букети със цветя.
Къде е гробът на Апостола не знаем!
Жив е Левски в нашите сърца!