Левски
Бъдещ герой се роди и отрасна
със съдба начертана, злокобна и страшна.
Закърмен с любов по родина порасна,
но във време на робиня майка нещастна.
От малък във душата му гореше
пламъкът за свобода.
В очите сини ярко му блестеше
лъч надежда за война.
Словото бе негово оръжие,
преследваният идеал трънливата пътека му показа.
Тъмнината и студът му бяха все окръжие,
но ножът мирно не стоеше, а поряза.
Зарече се български юнак,
че ни ще бъде потурчен, ни роб.
С име на всички познат,
не ще го позволи и на своя народ.
9 годин броди той безспир,
пред вратата на стотици се изправи.
Почука, назова турчин и везир,
от които земята наша иска да избави.
Посрещнаха го стари с радост и сълзи в очите,
с молитви тежки, подкрепа, благослов.
Видя и гръб обърнат от момците
породен от страх за живота им суров.
Мрежа от революционни комитети той създаде,
водач на свято дело се зарече.
С товар тежък на гърба борците найде,
до сетен дъх в ръцете всичко си държеше.
Лъвски скок присъщ му беше,
живот на роба никога не даде.
Патриотична песен в сърцето му звучеше,
брата по съдба за нищо не продаде.
В мрачно утро, люта зима,
предаден бе, затворен сам в килия черна.
На бесило страшно свещен живот пред очите на мнозина си замина
и България за миг остана бедна.
Болка, жал и плач народа го налегна,
глава всеки надолу сведе.
Надеждата за свобода бързо завехна,
цялата скръб до крах и разруха ни доведе.
Гибелта жестока и пронизваща бе за сърцата,
никой с дни дума не обели.
Жени и мъже тъгуваха с децата
сякаш врага сърцата ни бяха отнели.
Макар и не до край, мечтата жива той поддържа,
споменът за него жив остана.
5 години след смъртта му България си отдъхна,
че турска злокоба веч не бе всевластна.
Благодарим ти, Левски, за всяка капка кръв пролята,
че дори сега над нас ти бдиш!
Ти си този, зарад който с усмивка посрещаме зората
и винаги българския дух ще крепиш!