Винаги в сърцето
Зима е. Навън вали.
Снегът покрива къщи и дворòве.
Пада тихичко и там,
където вечно спи
Апостола на свободата – Левски.
Знам от баба и от дядо
истории за смелия герой.
Роден като Васил,
но после станал Левски,
за свободата наша е загинал той.
Запомних как безспирно страната обикалял,
облечен като турчин, просяк, въглищар,
в селата, градовете създавал комитети,
навсякъде намирал и верен свой другар.
Запомних, че мечтаел
България свободна да бъде някой ден
и този ден дошъл.
Но Левски не успял да види свободата,
защото там, при хана, да скочи лъвски
не могъл …
Зима е. Навън вали.
Снегът покрива къщи и дворòве.
Пада леко…Тихо ми шепти:
„В сърцето свое
Левски винаги ще носиш ти!“