Навън беше зима студена и люта,
детето приседна в на баба си скута,
„Кой е Левски?“- момчето попита.
И баба заразправя му за тоз комита.
Започна за него със страст да разказва.
Дори стари снимки на Левски показа.
Бабата рече си, каквото можеше,
а ето и какво точно говореше:
„От Карлово едно момче обикновено,
не бе богато, бе даже бедно,
но обичаше свойта мила родина,
той с гордост се за нея спомина...
Едно момче русо, бяло, синеоко,
тъй стройно, снажно и високо.
Какво момче?! Той бе цял храбрец,
за българската свобода - боец!
На смърт за свобода готов бе той
и бе извършил юначества безброй,
създаде из страната комитети,
из земите от турците превзети...
Герой и вдъхновител много смел,
живеещ със една едничка цел –
да избави майка България,
от таз петвековна тирания...
И така продължи да разказва,
слънцето се видя, че залязва
и прибра се вече всичко отвън,
а детето се унесе в сладък сън...
Нощес то за Левски сънуваше
и името му тихо бълнуваше.
Днес мъникът Левски обикна,
в сърце му родният пламък избликна.
* * * * *
Отново идва осемнайсти февруари,
подготвяме пак обичаи стари,
събужда се духът народен в нас, шепти ни думи родний глас...
И сърцата ни пламват, очите блестят,
лицата ни с обич безгласно крещят
за Васил Левски – български храбрец,
за свободата на България - истински боец!
Васил Левски – български герой,
безброй юначества е сторил той.
Като какъв ли се не предреши,
с какви одежди се не премени!?
Създавал из страната комитети тайни,
мечтаел за държава, дето всички ще са равни!
Повдигал неуморно българския дух
и борил се за свободата с мъдър нюх!
За нея той бил веч на смърт готов,
а на народа гледал все с любов.
Тъй много всички Левски са обичали,
но жално - някои от него се отричали...
Сподвижници посрещали го в своя дом,
през вратата влизал лъвки, бързешком,
че да не би някой да го види там
и подло да разтури неговия план.
От турците успявал хитро да се скрие
и в някой ъгъл тихо да се свие.
Наричали го често Джингиби
и дебнели го като хищници.
Търсели го те на шир и длъж...
Зловещо заловили го веднъж.
На врата му бесилото сложили.
За Левски до днес все сме се молили!