Състезатели

NULL

Елизабет Петрова Георгиева, ППМГ "Добри Чинтулов", Сливен РЪКОВОДИТЕЛ: Диляна Димитрова

Брой гласове:
0


 

 Навън беше зима студена и люта,

детето приседна в на баба си скута,

„Кой е Левски?“- момчето попита.

И баба заразправя му за тоз комита.

Започна за него със страст да разказва.

Дори стари снимки на Левски показа.

Бабата рече си, каквото можеше,

а ето и какво точно говореше:

„От Карлово едно момче обикновено,

не бе богато, бе даже бедно,

но обичаше свойта мила родина,

той с гордост се за нея спомина...

Едно момче русо, бяло, синеоко,

тъй стройно, снажно и високо.

Какво момче?! Той бе цял храбрец,

за българската свобода - боец!

На смърт за свобода готов бе той

и бе извършил юначества безброй,

създаде из страната комитети,

из земите от турците превзети...

Герой и вдъхновител много смел,

живеещ със една едничка цел –

да избави майка България,

от таз петвековна тирания...

И така продължи да разказва,

слънцето се видя, че залязва

и прибра се вече всичко отвън,

а детето се унесе в сладък сън...

Нощес то за Левски сънуваше

и името му тихо бълнуваше.

Днес мъникът Левски обикна,

в сърце му родният пламък избликна.

* * * * *

Отново идва осемнайсти февруари,

подготвяме пак обичаи стари,

събужда се духът народен в нас, шепти ни думи родний глас...

И сърцата ни пламват, очите блестят,

лицата ни с обич безгласно крещят

за Васил Левски – български храбрец,

за свободата на България - истински боец!

Васил Левски – български герой,

безброй юначества е сторил той.

Като какъв ли се не предреши,

с какви одежди се не премени!?

Създавал из страната комитети тайни,

мечтаел за държава, дето всички ще са равни!

Повдигал неуморно българския дух

и борил се за свободата с мъдър нюх!

За нея той бил веч на смърт готов,

а на народа гледал все с любов.

Тъй много всички Левски са обичали,

но жално - някои от него се отричали...

Сподвижници посрещали го в своя дом,

през вратата влизал лъвки, бързешком,

че да не би някой да го види там

и подло да разтури неговия план.

От турците успявал хитро да се скрие

и в някой ъгъл тихо да се свие.

Наричали го често Джингиби

и дебнели го като хищници.

Търсели го те на шир и длъж...

Зловещо заловили го веднъж.

На врата му бесилото сложили.

За Левски до днес все сме се молили!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 



УЧАСТНИЦИ: