Голяма вече съм – във пети клас,
и нещо важно си споделям с вас –
приятелка страхотна имам аз,
с интерес я слушам във захлас.
В душата ми, в ума ми влезе тя,
към знанието ми отвори тежката врата.
Да може вяра в погледа ми да блести,
към всичко родно обич да кълни.
Пред мен открива нови светове,
към непознатото сърцето ми зове.
Усмихват се посоките желани
откривам пътища, от времето чертани.
По тях танцуват хиляди слънца –
отблясъци от цветни стъкълца,
на знанието в чудната палитра
се надпреварват в истинска гонитба.
Търсачи на вълшебства се усмихват,
крилете на мечтите се развихрят.
По пътищата им вървя със интерес,
към бъдещето съм поела още днес.
Дори по каменист път да вървя,
усещам вярната приятелска ръка.
Подкрепя ме по пътя ми напред,
към приказните чудни светове.
Кое е чудото се питате сега,
събрало в себе си безброй неща –
знания, любов и дръзновение,
вяра, мъдрост, вдъхновение…
Що е то?
(книгата)