Състезатели

NULL

ПОЛИНА АНДРЕЕВА ХАРИЗАНОВА,16Г.

Брой гласове:
21

Спомен за битката

 

България! Страна, управлявана от достойни владетели на онези времена. Времена, изпълнени с кръвопролития, войни, времена на  великите български синове. Страна, минала през безброй премеждия, попила кървите на чедата си, преживяла робства, падения и възходи. Велика държава, простирала се на три морета, с непобедима сила, превърнала се в малка  родина на големи българи. Едно райско кътче на земята, останало завинаги в сърцата. С природа, достойна за възхищение, муза за творците, свята родина за борците.

 В градовете кипи живот. Хората, въпреки че са  заети с всекидневните си проблеми, успяват да намерят време да излязат сред природа. Високи планини, зелени гори, чист въздух. Разхождайки се из цветните поляни, галени от игривите лъчите на слънцето, вятъра нашепва истории от вековете. Шумят реките, листата с нежен танц се потапят в песента на природата.

  Богатството на България са и нейните чисти води. Под дебелите сенки на вековните дървета са направени каменни чешми от сръчни български майстори, където всеки утолява жаждата си.

   В едно горещо лято пътувахме с моите родители. Слънцето препичаше и ние решихме да поспрем за почивка под едно голямо дърво. Баща ми каза, че тук има хубава чешма и реших да утоля жаждата си. През тънкия чучур течеше, бистра, студена вода. Наведох се и отпих. За момент затворих очи, за да се насладя на момента. Погледнах към коритото на чешмата и ми се стори, че във водата видях отражението на нещо. Помислих, че това е от горещината и измих лицето си. Отново се загледах надолу и не можах да повярвам. Картината беше там. Загледах се. Във водата виждах картини от миналото. Пред очите ми се разкриха различни моменти от българската история.

  Видях как стара майка, със сълзи в очите, с болка в душата, се прощаваше със сина си, който отиваше да се бие за родината си, със събратята си. Тя го прегръщаше и целуваше, умоляваше го да не заминава, но смелият юнак, с пушка на рамо, за последно майчица целуна и тръгна.  Млада жена, с малко дете на ръце, изпращаше любимия на бой. Детето  плачеше. Мъчно му беше и на момъка да остави жена и дете, целуна ги челата, помаха и потегли. Цяло село се беше събрало, смели юнаци да изпраща, жените и децата ридаеха, старите ги молеха живи и здрави да се върнат.

  Картината се смени. Люта битка се бе разразила, кръв навсякъде беше пролята, напоила се беше с кърви земята. Смелите опълченци, на връх Шипка пронизани лежаха, опожарена земята стенеше, силен дъжд я обливаше. Останалите малцина, предвождани от руския генерал Столетов, се биеха с последни сили, за да защитят върха. Но смелите български и руски чеда се изправиха с последни сили, за майката България да се борят. Битката отново се разпали. В миг преди да паднат ранени, чу се боен вик, идващ от руската войска, предвождана от генерал Радецки. Накрая със задружни усилия, българи и руснаци  успяха, родината защитиха и извоюваха нейната свобода.

    Лъхна ме вятърът, осъзнах се. Отново разтърках очи. Не можех да повярвам. Коритото на чешмата разказваше изторията на една битка, останала завинаги в българската и в руската история. Бях много развълнувана от това, което видях. Отпих още веднъж от студената вода, измих лицето си и потеглихме, но образите все още бяха пред очите ми. Струваше ми се, че дълго време щях да помня това.

 


ПОЛИНА АНДРЕЕВА ХАРИЗАНОВА,16Г. УЛК”СЛАДКОДУМЦИ”,ОДК-ШУМЕН



УЧАСТНИЦИ: