БАСНЯТА ЗА ТАРАЛЕЖА
По време на ледниковата епоха много
животни измрели от студ.
Таралежите като видяли това решили
да се обединят в групи.
По този начин щели да се топлят
взаимно, но бодлите на всеки един наранявали най-близките им другари, тези,
чиято топлина била най-близко. Тогава решили да се отдалечат един от друг и
започнали малко по малко да умират от измръзване.
Така се стигнало до взимането на
решение - да приемат бодлите на другарчетата си или да изчезнат от лицето на
Земята. Мъдростта надделяла и решили да останат заедно.
По този начин се научили да живеят
с малките рани, нанесени им от общуването с най-близките до тях същества, защото
най-важното било топлината на близкия до тях.
По този начин са успели и да
просъществуват.
ИЗВОДЪТ от тази
история Е: Най-добрата връзка не е тази,която свързва перфектните хора, а онази
при която всеки индивид се научава да живее с дефектите на другите и да признае
техните качества.