ФСБ, съкратено от Формация Студио Балкантон, е основана от Румен Бояджиев, Константин Цеков и Александър Бахаров в гр. София през 1975 г. В началото на своята история формацията е запланувана като студиен проект, за което говори и името. В първите две години на съществуването си, групата записва предимно кавъри на изтъкнати изпълнители от световната прогресив рок сцена. От този период са синглите: "Земя/Часове" (1975), "Празник/Зима" (1975), "Детско представление/Март" (1975) и "Шега/Чародейна" (1976). Песента "Земя" е кавър на мотив, повтарящ се в няколко песни от амбициозния психеделичен дебютен албум на Роджър Глоувър - The Butterfly Ball and the Grasshopper's Feast от 1974 г. Песните "Празник" и "Детско представление" са кавъри съответно на "E' Festa" и "Impressioni di settembre" от дебютния албум на влиятелната италианска прогресив рок група Premiata Forneria Marconi (накратко PFM) - "Storia di un minuto" от 1972 г. След издаването на няколко сингъла, ФСБ се насочват към създаването на дебютен албум. Албумът се казва Non Stop и е издаден през 1977 г. При звукозаписа на албума триото е подпомагано от гост-музиканти. Целият албум съдържа кавъри на песни от изтъкнати имена в жанра по онова време като британците Джентъл Джайънт, швейцарецът Патрик Мораз и италианците Ле Орме. Може да бъде отбелязано, че в този албум е първият вариант на известната песен "След десет години", която е кавър на "Amico di ieri" на Ле Орме от албума "Smogmagica", издаден през 1975 година. Музиката е на Тони Палюка, а с българският текст на Михаил Белчев ФСБ правят един от най-големите си хитове. Името на оригиналния автор на песента, както и авторството на ФСБ върху аранжимента са изписани в информационния текст към двата албума, в които песента е издадена. Non Stop лесно може да бъде определен като първият български албум в жанра прогресив рок, който е крайно непопулярен в Източна и Централна Европа, включително България. Следва втори студиен албум - ФСБ-II, който е издаден през 1979 г. и за разлика от Non Stop е записан изцяло от триото без гост-музиканти и съдържа оригинални композиции на ФСБ, превърнали се в запазена марка на ранния ФСБ. След ФСБ-II се очертава необходимостта от още музиканти, с които групата да може да излезне на сцената и да разгърне пълния си потенциал. Така през 1979 г. към ФСБ се присъединяват барабанистът Петър Славов и китаристът/цигулар Иван Лечев. По този начин ФСБ записва първия си албум като квинтет - Кълбото, издаден през 1980 г. Той съдържа само пет песни и остава в историята на групата като най-краткият. С него, обаче, популярността им неимоверно започва да се покачва и да ги превръща в звезди. От това време са радио хитовете „Празник" и „Игра на въже". Само година след този успех, през 1981 г. излиза следващия студиен албум - 78 оборота. Албумът е изключително силен и за това говорят песните, които се съдържат в него - „Илюзия", „Сезони", „Пътуване", „Случва се", „78 оборота" и „Безсъница" - само хитове. Не може да бъде подмината равнодушно и леката смяна в стила на групата, която леко се насочва към поп рок и по този начин привлича още нови почитатели към себе си. От студиен проект ФСБ се превръща в концертна група изнасяща стотици концерти в България и чужбина, и в истински символ на българската рок сцена по онова време.

През 1983 г. излиза следващият студиен албум „След десет години", който съдържа втория вариант на песента "След десет години" и популярния хит "Пак ще се прегърнем". Албумът съдържа и уникалната с вокалното си разнообразие песен "Ако спреш", която остава в историята на групата като единствената песен, в която основни вокали пеят 4 различни музиканти - Александър Бахаров, Румен Бояджиев, Константин Цеков и Иван Лечев.

През същата 1983 г., малко след записването на албума, Александър Бахаров напуска ФСБ и емигрира в Германия; той е заместен от Ивайло Крайчовски. Музикантите избират именно него, защото на прослушването той е единственият басист, които преди да започне да свири, си настройва баса. Дебют на сцена прави на концерта на ФСБ на стадион „Академик" пред 15 000 души публика.

През 1984 г. излиза поредният студиен албум на ФСБ - ФСБ VI, чието заглавие подобно на "ФСБ II" разкрива поредността на студийни албуми за групата. Албумът съдържа амбициозната композиция - "Зимна къща", както и "Не така" и "Завръщане", които излизат и като сингъл.

През следващата 1985 г. ФСБ прави единствените си издадени концертни записи, които излизат на бял свят под имената "ФСБ на концерт - част 1" и "ФСБ на концерт - част 2". Записите са направени директно от концертите на ФСБ, състояли се в зала „Унверсиада", София на 18 и 19 май 1985 г. В реализацията не е използвана многопистова техника. От същата година е сингълът "Дъждовни въпроси/Дневен сън", както и една от любимите композиции на публиката - инструменталът "Пъпеш".

През 1987 г. излиза седмият и последен до този момент студиен албум на ФСБ - „Обичам те дотук"; съдържа 10 песни и е най-дългият записван от групата в студио. Най-известните песни са едноименната "Обичам те дотук" и "В средата", но почти всички останали получават сериозно внимание от радиостанциите. Жанрово, от всички албуми на ФСБ, "Обичам те дотук" е най-близо до поп музиката.

През 1988 г. е записана песента "Протегнах две ръце", която жанрово е много идентична с албума. През 1989 г. ФСБ издава и последния си до този момент оригинален максисингъл - "Няма как/Високо". "Няма как" е поредното доказателство, че българският фолклор и рок музиката могат да съжителстват заедно, а баладата "Високо" остава най-популярната песен на ФСБ и досега.

От същата година е и най-популярната англоезична песен на ФСБ - "Composer", чиято музика е писана от Константин Цеков и Румен Бояджиев за песента на Васил Найденов - "Пясъчен часовник".

Във връзка с падането на комунистическия режим през 1989 г. ФСБ записват песента "Времето е наше" заедно с много от звездите на българската поп и рок сцена от онова време - Орлин Горанов, Лили Иванова, Ваня Костова, Васил Найденов, Елвира Георгиева, Богдана Карадочева и много други. През 1989 г. излиза и първата компилация на ФСБ - "ФСБ".

Най-голямото признание идва през 1990 г., когато формацията печели награда Грами за аранжимет на албума "I'm Never Gonna Change" на Хосе Фелесиано от предишната година.^{[източник?]} Оттук нататък групата се концентрира върху записи на отделни писни, без да правят цял албум. През 1990 г. е записана песента "Медалист", последвана от "Острие" от 1991 г. и Опит за летене от 1992 г. Последните издадени песни на формацията до ден днешен остават Последният човек, Иде Вятър и Вълче време. И трите песни са записани и издадени през 1995 г. и са придружени с атрактивни видеоклипове. Всички тези песни правени в периода между 1990 и 1995 г. са известни сред феновете като недовършения албум на ФСБ.

Въпреки, че ФСБ никога не се разпада официално през 1996 г. започва дълга пауза в активността на формацията, като някои от музикантите продължават активно да се занимават с музика.

През 1999 г. ФСБ откупуват продуцентските права от Балкантон и сключват договор с UBP International за издаването на 3 албума "Антология", които излизат на бял свят през същата 1999 г., и преиздаването на всички винилови албуми на компакт диск.

През следващата 2000 г. е издадена и компилацията "ФСБ Балади", която съдържа най-емблематичните балади на групата, които я правят любима на българската публика. През същата 2000 г. ФСБ правят последното си засега национално концертно турне под мотото "С Мобиком на път" и заснемат едноименния филм с изпълнения от концертите в градовете Варна, Бургас, Пловдив, Плевен, Русе и София. Филмът проследява пътя на турнето и включва също интервюта с музикантите, с техническия им екип и почитатели от публиката.

През 2003 г. излиза друга компилация - "ФСБ Сингъл колекция", която съдържа синглите на групата през годините, повечето от които не са издавани в албум.

През 2006 г. се заговаря за събирането на ФСБ за новогодишния концерт по случай влизането на страната в Европейския съюз на 01.01.2007 г.

Официален сайт на група ФСБ: http://www.fsb.bg/bg/