Състезатели
ЯСЕН ЦВЕТАНОВ, 10 Г.
В КЪКРИНСКОТО ХАНЧЕ
Традиция в моето семейство е всяко лято да посещаваме място,свързано с българската история.Миналото- целта беше Къкрина.Дълго се чудих защо баба и дядо настояваха точно там да ме заведат,какво толкова ценно щях да видя там.Така ,обзет от такива мисли ,стигнахме до една малка къщичка,с потъмнели от времето плочи,потънало в зеленина дворче,един плет и едно голямо,ама много голямо изсъхнало дърво.Това беше всичко,на което се спряха очите ми.Баба и дядо поизостанаха,а мама ме поведе по малката алейка,водеща към къщичката.Но защо тя ходеше приведена,почти опряла глава в моята и тихичко,с особен глас, ми обясняваше къде точно се намираме.Все още нищо не чувствах.Но когато прекрачих прага на къщичката, за която разбрах,че се е наричала ханче,ме обзе страх.Вътре беше мрачно,пусто и студено.Постепенно, като че ли страхът изчезна,и почувствах някаква тръпка за особено усещане.Докоснах се до част от българската история и до името на един велик българин,наречен Апостол,раздавал любов към родината,омраза към турците,жажда за свобода,без да очаква размяна за даването си.Той добре е знаел,че“Ако изпечеля,печеля за цял народ,ако изгубя,губя само мене си“И го сторил в името на своя народ.Убедих се във всичко това,докосвайки се до всяко нещо,видяно в ханчето,гледайки в почернелите от времето дървени греди и отваряйки вратичката на печката, на която Левски е топлил ръцете си и душите на хората,разгарял е жаждата им за свобода.
За пръв път видях и разбрах какво значи конюшня.Представих си кон голям , силен и здрав,достоен само за Левски.Кон,който с верността си да го спаси от предателството.Доближих се и до стария плет,за който вече знаех.Коленичих , прокарах ръцете си по него.“Какво търсиш?“-ме попита мама.Как да й отговоря,че търсех заплетената връвчица… та да я отвържа и да спася Левски-Българин,Смелост,Свобода,Бесило.
С малко разочарование разбрах,че единственото оцеляло нещо от времето на Дякона е голямото изсъхнало дърво.Изсъхнало,та нали споменът за този велик българин е още жив.Може би вярата е изсъхнала,че сме достойни за него. Навярно за това баба написа в книгата „Нужен си ни и днес,Апостоле!“
ЯСЕН ЦВЕТАНОВ, 10 Г. ОУ“СВ.СВ.КИРИЛ И МЕТОДИЙ“, МЕЗДРА
