Състезатели
ВАРТАН АЛЕКСАНЯН, 16Г.
Левски
Навярно всеки уважаващ родното, българското, знае кой е бил Васил Левски. За някои това е личност, живяла по време на Османското иго и е бил борец за свобода. Според мен обаче той е много повече от просто личност и революционер, той е идеал за българския човек, той е светинята на българския народ.
Наближава 19 февруари - датата, на която е обесен апостолът и се навършва поредната, 141-ва годишнина, от смъртта му. За мнозина това е просто ден, ден който дори не знаят, че е бил решаващ преди век и половина за този човек. За тях този ден идва и си отминава, незабелязвайки дори, че се е случило нещо на нея. Това е така, защото духът на Левски започва да избледнява у хората. Те забравят година след година за славното и изпълнено с неописуема храброст дело. Забравят какво е направил апостолът за нашата родина, защо делото му е славно...
Някъде прочетох за разговор между Левски и агата, след като е заловен. Той гласи, че агата е пратил само три заптиета да го заловят, но е можел да прати триста. Това е било така, защото заптиетата лесно можели да бъдат победени, ако българският народ му помогнел. Но никой не го е направил, въпреки че са се кълнели в него. Никой не се е надигнал да го спаси, а той бил готов да освободи тях, поробените хора, с цената на живота си. Те отново стояли с наведени глави, продължавайки да служат на султана. Ярката светлина, озарявала българския дух в продължение на годините, през които Левски е живял, умряла, изгубвайки се там някъде на бесилото в мрачния ден.
Но все пак Дякона е мечтаел не само за свободна България, но и всички хора да живеят заедно независимо от техния етнос. Случило ли се е? Да, живеем заедно много етноси на територията на държавата ни, но толерантност не съществува, а ако има такава, то тя е малка. В днешно време постоянно се подбуждат конфликти между различните етноси и особено между тези с различно вероизповедание. Подбужда се омраза между народите и започва да цари една дисхармония. И ето пак се връщаме към изгубващите се идеали на апостола.
Въпреки всичко хора като Ботев, Раковски, Бенковски и още много други се вслушват в думите на Левски и тази частица светлина на надежда е запазена в душите им, което води и до Априлското въстание. Те продължават едно велико дело, започнато от Левски.
Години след това хората продължават да вървят по улиците с наведени глави, бедността се разпростира все повече в нашата родина. Все повече хора напускат България, търсейки спасение в чужбина. Алчност и материализъм завземат лека по лека душите на хората.
Едно стихотворение, посветено на апостола започва с думите „Спи, Дяконе! Не се събуждай!...“. Аз напълно подкрепям тази фраза. Днешна България е страна, която не е в мечтите на никого. Всеки мисли за случващото се, искайки да бъде сън, но то не е.
Всяка година хиляди напускат своята татковина, срамуват се да се нарекат българи. Мисля, че това е недопустимо. Те се отричат от традициите си, забравят историята си, видните български имена през вековете, забравят и за Левски и бремето на целия народ, което е носил през цялото това време.
Но както във всичко лошо има добро, така и тук е така. Има хора, живеещи в чужбина, поддържащи родното, българското, които макар и на чужда територия, се застъпват за това какви са и гордо произнасят думите „Аз съм българин!“. Аз уважавам и адмирирам това.
Не само в чужбина е така разбира се, тук също духът на Дякона е още жив у някои хора. Те почитат и уважават достойното му дело. Сещат се за Левски не само когато споменат за него в новините или в училище, а го държат постоянно в сърцата си. Аз също съм такъв човек. Уважавам, почитам и се възхищавам на Васил Левски. Той за мен е идеал и вдъхновение. Личност, която не е умряла, а вечно ще се носи в сърцата ни, чийто дух ще ни гледа отвисоко и напътства. И макар наполовина арменец, аз обичам България, защото е моята родина и нищо не може да я замени. Ето защо непреклонно произнасям думите „Гордея се, че съм българин!“
ВАРТАН АЛЕКСАНЯН -16Г. ОДК ШУМЕН, УЛК”СЛАДКОДУМЦИ” РЪК. ВАЛЯ ДИНЕВА
