ПОКЛОН ПРЕД ВАСИЛ ЛЕВСКИ

Пак е пролет. Но каква?

Пролет с пламенни слова.

Няма ги седенки кротки.

Революция се готви!

Революция голяма –

като нея друга няма.

Пламва надежда народна,

мисъл за страна свободна.

Събрания, тайни комитети,

из гори хайдушки чети.

Речи, песни, напрежение

и бунтовно настроение.

И мисълта за въстание

пламва в народното съзнание.

Въстанието се подготвя бавно.

то трябва да е славно.

Но турците разбират,

приготовленията спират.

От революционни комитети

се провеждат българските чети.

Но числото надделява –

то така борба не става.

Българи не се предават.

И черкези още се задават.

С мисъл за родината

Васил Левски се хвърля във лавината

от залпове, куршуми и гърмежи,

с възвишени стремежи,

И загина той достойно!

Искам да те има, Апостоле,

като закрилник на бедните и нещастните.

Да те има, като бич против безчестието и

безразличието, като съдия над всичко

непочтено и нечовешко.

Трябва да те има, за да раста по-спокойно

в собствената си родина.

Ти й трябваш, за да оцелее.

Ти ни трябваш и днес, Апостоле!