Състезатели

Петя Стоименова, 15 години

                                                              Златна есен

 В  началото сезоните били само три – зима, пролет и лято, като те били добре познати с името ,,хармоничните сестри“, защото макар и понякога напълно различни, те били еднакво красиви и еднакво нужни на Земята и хората.

 Всяка сестра притежавала дворец, в който тя царувала, когато бил неин ред и отдъхвала през останалото време. Дворецът на зимата, направен изцяло от лед, украсен с кристални снежинки навсякъде и изпълнен с мебели, изработени от сняг, се съчетавал перфектно с бялата й дълга коса, загадъчните й омагьосващи сини очи и прекрасната й влачеща се по земята синьо-бяла рокля. Дворецът на пролетта, направен от дървета и цветя, изглеждал почти толкова прелестно, колкото кестенявите й коси, преплетени с цветчета и изключителните й зелени очи. Дворецът на лятото пък бил толкова блестящ и ослепителен, че от него младата русокоса девойка трудно се виждала.

 Така в продължение на много години сестрите делели властта и хората били щастливи, но след време обществото започнало да се отегчава от тях и да иска нещо ново, което е присъщо на хармоничните сестри, но същевременно различно. Като майката на трите сестри, Природата, чула за човешкото желание, тя решила да надари хората с още една сестра, която била неописуемо красива и съдържала части от другите сестри в себе си – есента. Нейният дворец бил направен от злато и бил украсен с шарени листа, като дори и вещите и мебелите били позлатени. Самата есен била окичена с непрекъснато блестящи златни бижута, както и с изключителна корона, изработена от златни листа, която подчертавала уникалните й кафяви очи и къдравата й жълто-оранжева коса. Хората били толкова щастливи от създаването й и истински се възхищавали на красотата й, но с времето и тя започнала да им омръзва.

• Кога ще свърши тази есен? – питали се те. – Писна ни постоянно да чистим падналите от дърветата листа, искаме отново да е лято.

Като чула тези думи, есента се почувствала наранена и предадена.

• Как може същите хора, които толкова мечтаеха за мен и се молеха за създаването ми, сега да недоволстват за съществуването ми? – чудила се тя. – Хубаво, щом не ме харесват, ще си отида. – продължила девойката, като свалила прелестната си корона, събрала багажа си, състоящ се от прекрасни рокли и бижута и поела по пътя си.

Първите седмици от есента изминали, но листата на дърветата спрели да падат, времето продължавало да бъде все толкова горещо, колкото е било и през лятото, и нямало дори капка дъжд. Обществото се почудило какво се случва и решило да отиде в двореца й, за да намери отговор. Стигането до там обаче не било никак лесно. На човеците им се налагало да изкачат стотици позлатени стълби в най-голямата жега. Много хора били готови да се предадат, но въпреки всичко те някак стигнали до огромната внушителна врата на есенния дворец. След много спорове, само и единствено едно дванадесетгодишно русокосо момиче, се престрашило да почука на страшната врата. След няколко секунди излязъл един от пазачите на четвъртата хармонична сестра.

• Какво търсите тук? – запитал той личностите.
• Искаме да попитаме защо няма дори следа от нашата любима великолепна есен. – едногласно отговорили те, като ги обзел страх при вида на пазителя.
• Защо ли? Защото вашата така любима великолепна есен чу оплакванията ви и реши да ви направи щастливи, като ви напусна.
• Напусна? Но какво означава това?
• Вече хармоничните сестри отново са три, насладете се на по-дългото лято. – обяснил надзорникът, след което отново затворил вратата.
• Видяхте ли какво направихме? Минали са се само няколко седмици, а ние вече не издържаме на топлината. Есента ни е нужна и ние непременно трябва да я върнем. – рекла Ния, същото момиче, престрашило се да почука на вратата.
• Но това може да е за по-добро. Щом преди сме живели с три сезона, ще успеем и сега. – отвърнали останалите.

Детето се молило поне да се опитат да върнат девойката, но всички категорично отказали.

През това време есента била отседнала в една мизерна пещера, която нямала нищо общо със спиращият й дъха златен замък.

• Къде сгреших? Нима нямам всичко онова, което сестрите ми имат, нима не съм толкова красива, колкото тях? В един момент хората ме обичаха, какво стана, какво направих? – шепнела тя, докато проличава сълзи.

Минали се още две седмици и на хората наистина започнала да им липсва есента. Те съжалявали за изречените от тях думи, защото вече не издържали на дългата прекомерна горещина и искали отново да се наслаждават на есенната красота.

• Какво ще правим сега? – чудили се хората.
• Аз имам идея. – възкликнала Ния. – Ще потърсим жената в гората, съмнявам се, че е отишла много надалеч и ще й се извиним, като й обещаем, че повече няма да недоволстваме и ще я оценяваме.
• Това е добра идея. – съгласило се обществото.

Всички тръгнали на път към гората, който отнел три дни, но този път никой не бил готов да се откаже, тъй като всеки един човек бил напълно отдаден и искал да докаже на изчезналата сестра, че я обича и уважава. След като стигнали в гората, хората я търсили навсякъде, но от нея нямало следа. Те започнали да се отчайват, мислейки си, че стореното от тях е непоправимо и че есента никога няма да се върне, докато изведнъж не чули един вик:

• Открих я! – извикала Ния.

Всички се втурнали към пещерата, от която се чул викът и там заварили момичето, успокояващо плачещата млада девойка.

• Ние наистина съжаляваме, определено не искахме да те прогоним, просто не успявахме да осъзнаем важността и изключителността ти, за което тежко се окайваме. Ще ни простиш ли, като се върнеш обратно? Нужна си ни и повече никога няма да говорим по този начин. – обяснило детето.
• Сигурни ли сте? – попитала есента.
• Да! – провикнали се всички.
• Добре, ще се върна.

Като чули тези думи, хората започнали да се радват и празнуват по същия начин, по който са се радвали и празнували, когато узнали за създаването на прелестната златна есен.

От този момент нататък хората никога не приемали четвъртата хармонична сестра за даденост и наслаждавайки се на красотата й, я уважавали и обичали.

УЧАСТНИЦИ: