Състезатели
КОНСТАНТИН-КИРИЛ ПЕЕВ, ГР. СОФИЯ
АПОСТОЛЪТ НА БЪЛГАРСКАТА СВОБОДА
Ето че отново наближава 19 февруари. Дата, която ни кара да сведем глави и да замълчим в знак на безгранично уважение и дълбок поклон пред паметта на Апостола на българската свобода Васил Левски.
Но трябва ли винаги да чакаме този точно определен момент от календара, веднъж годишно, за да си спомняме за подвига на „твой един син, Българийо“? Да организираме тържества и да поднасяме венци пред паметника на човека, превърнал се в символ на истинско родолюбие? Колко хора знаят, че е негова фразата: „Дела трябват, не думи“ и колко от нас я прилагат в ежедневието си? Често си задавам въпроса колко от моите връстници знаят кой е Левски всъщност и защо е толкова важен за нашата историческа памет.
Сигурно всеки е наясно с най-важните моменти от живота на Апостола – Васил Иванов Кунчев, роден в Карлово през 1837г. Принуден да се справя с бедността, бил за кратко дори монах, за когото „манастирът“ се оказва „тесен“, и той поема по пътя на борбата срещу турския поробител. Той е и активен участник в Първата и Втората Българска Легия, става и знаменосец на четата на Панайот Хитов, за да достигне до смелата идея, че за да бъде успешно едно въстание, народът трябва да бъде предварително подотвен за него и да е узрял да бъде свободен.
Затова Левски с цялата си енергия и последователност, напълно безкористно и всеотдайно, се заема да изгради вътрешна революционна организация. Навярно много от нас знаят, че той успява да изгради повече от сто тайни частни комитети из цяла България, чиято задача била да разпространяват опасните революционни идеи сред българите, да ги пробуждат за бунт срещу поробителя и да събират пари за оръжие. Но дали всички ние осъзнаваме каква сила, жервоготовност и невероятно родолюбие е притежавал този българин в онези мрачни времена за нашия народ, за да постигне всичко това? Какъв „лъвски скок“ е направил той в съзнанието на съвременниците си, за да ги накара да повярват в собствените си сили, за да се избавят от многовековното робство? Дори и днес идеите на Апостола за „Свята и чиста република!“ са живи, а мечтата му „всички да живеят човешки: да бъдем напълно свободни в земята си...“ е и наша мечта.
Левски посвещава живота си на идеята за свободна България и дълбоко вярва, че „Ако спечели, печели за цял народ - ако загуби, губи само себе си!“. Дали тези негови думи можем да кажем и ние сега? Затова ми се иска всички ние да се опитаме да не мислим само за себе си, а за нашите съседи, нашето училище, нашия квартал. Нека всички ние се постараем да даваме най-доброто от себе си всеки ден, за да може родината ни да бъде по-добро място за живеене.
КОНСТАНТИН-КИРИЛ ПЕЕВ, V КЛАС, ЧЕСУ „ЕСПА”, ГР. СОФИЯ
