ДЯКОНЪТ

Защо, ти плачеш, Дяконе, кажи ми?

За нас ли рониш своите сълзи?

И мене, като теб, боли ме,

за нашата страна във тези дни.

Сърцето ти е знам непримиримо,

дори да си далече веч от нас,

то бие пак, сърцето ти ранимо,

ще бие, до последния ни час.

Аз зная, Дяконе, боли те…

И мен боли ме днес, за теб,

че виждаш как пилеем дните

и се погубваме сами, във хаос.

Прости ни, Дяконе, за всичко,

прости, че ти за нас живя,

а ний не оценихме нищо,

дори, че ти за нас умря.

Плачи ти, Дяконе за нази,

загубени сме ний, без теб,

и няма вече кой да ни опази,

България след теб осиротя.