ИМЕТО НА АПОСТОЛА
Предава се от уста на уста,
героично и епично като сага.
По-безпределно от любовта,
по-истинско от легенда стара.
То е сияние, мъдро и трайно,
ценност е, важна безкрайно.
То е знание, свещено и тайно,
загадка е, пленяваща омайно.
Носи се вечно в безвремие,
от поколение на поколение.
Повик до нашето съвремие,
пазещ историята от забвение.
Идва нежно и тихо в съня,
дръзко говори и покорява.
Нашепва за минали неща,
вяра връща и надежда дава.
Разказва за отминала слава,
за да пребъде това знание.
За да възкръсне от забрава
и оцелее вековно предание.
Че велик е българският род,
получил от враг признание.
Народ неколеничещ и горд,
заедно в радост и страдание.
Бие сърцето лудо и безчет,
осъзнало своето призвание.
Да съхрани съдбовния завет,
най-чистото свято послание.
Душата тръпне, кръвта ври,
от думи и дела нечовешки.
А устата гордо сама мълви
името му… Васил Левски!
ДАВИД СТАНИСЛАВ МАВРОДИЕВ, 12 Г., 88-мо СОУ „ДИМИТЪР ПОПНИКОЛОВ“ ГР. СОФИЯ