Състезатели
ДОБРОМИРА МИТКОВА, 9Г., ГР. ВАРНА
МЕЧТАЯ…
АКО, МОЖЕХ С ТЕБ ДА СИ ПОГОВОРЯ, АПОСТОЛЕ
Апостоле, как по-свято да изговоря името ти, преклонила глава пред любовта ти към Родината?
Пред героичния ти подвиг, пред величието, саможертвата, смелостта, пожертваната младост. Каква
вяра, каква сила имаше в сърцето ти ДЯКОНЕ, за да дадеш на всекиго по късче от тях, че остана
и за нас. С колко любов беше изпълнено сърцето ти, щом искаше да поемеш мъката на цял народ !
Колко силна беше жаждата ти за СВОБОДА щом искаше да върнеш надеждата ! Вяр а, сила, смелост,
надежда, любов-това си ти, АПОСТОЛЕ!Вярата, че БЪЛГАРИЯ ще я има! Вовеки! Това си ти ДЯКОНЕ!
Вярата, че докато има кой да посее зрънцето на родолюбие и любов към всичко българско, БЪЛГАРИЯ
ще е жива!Колко много се гордея с тебе, АПОСТОЛЕ!
И мен са ме закърмили с много родолюбие. От мъничка моето семейство-силни родолюбиви българи ми
разказва за теб ,за живота ти, за героичния ти подвиг. На 4г. рецитирах,, Обесването на Васил Левски”
с много мъка и сълзите ми капеха.Всяка година в деня на твоето рождение-18 юли, ние отиваме в Карлово,
за да се поклоним и изкажем нашата почит към теб. И когато започне тържествената заря пред твоя
паметник и се развеят българските знамена, военната музика засвири, когато небето запламти от безброй
ракети изстреляни в твоя чест, сърцата ни се разтупкват и се чустваме още по-горди че сме БЪЛГАРИ!
Бях на 5г. и пак беше18 юли. В твоя свят храм-параклиса гледах с почит косите ти, а баба ми прочете
думите ти към твоята майчица. Много се развълнувах,представях си тъгата ти и на твоята майчица ,
по-силно си представях героичния ти много труден живот, а сълзите ми се ронеха. И тогава уредничката
на музея каза:,, Докато има деца да проронят сълза за АПОСТОЛА БЪЛГАРИЯ винаги ще е жива”!
Запомних думите и ще ги помня цял живот! А на 7 г. можейки вече да пиша, с много признателност
написах в голямата книга в параклиса ,,Гордея се с теб АПОСТОЛЕ на СВОБОДАТА! Поклон!” – свела глава
пред саможертвата ти, пред голямото ти българско сърце! И се гордеех ,че съм българка и съм твоя потомка!
А, когато наближи 19. 02-ден на героичната ти гибел ДЯКОНЕ, ние в моето семейство казваме,, Жив си в сърцата
ни, АПОСТОЛЕ!” и подготвяме много материали за този свят ден. Красиви табла със снимки от твоя живот, много
листчета с твоите завети и мисли, за да ги дадем на децата от училище. Винаги с нас е и нашето знаме със
златни конци което извезахме с баба за 135 годишнината от Априлското въстание .
Жив си в сърцата ни, АПОСТОЛЕ! Вярата ти е в нас, ДЯКОНЕ!
Тя ще пребъде в децата ни и в техните деца… За да бъде БЪЛГАРИЯ –СИЛНА, ЩАСТЛИВА, СВОБОДНА! ВОВЕКИ!
