Състезатели

NULL

ПЕТЪР ТАБАКОВ, 7 КЛАС, ЧСОУ "ЕСПА"

Брой гласове:
7

 

 

                    ЛЕВСКИ

 

  Наскоро аз слушах един тираджия

  с чужд акцент и никаква шия,

  да разправя на чужди туристи: „Булгари беци”,

  тез „долни човеци”,

  без капчица труд от народа

  получили са своята свобода”.

 

Опитвах се външно да изглеждам спокойно

при тези тежки думи,

но вътре душата ми бунтува се тройно.

Умът ми

посъветва ме:„Тихо, не спори!

Той неук е и не знае

какво е трябвало българинът да трае!”

Но сърцето ми не се съгласи:

„Той клеветата

ще разпространи, затова ти устата му затвори,

разкажи му за вечната, славна история

на нашата страна...”

„Не! - прекъсна го мозъкът. - По-добре стой настрана!”

„Спрете!- скастрих ги аз безгласно. -

Кого ще послушам - това е ясно!

Сърцето е право, мозък, замълчи!”

Поех си въздух, изпънах гърди

и казах: „Чини ми се, че грешите,

господине сърдити!”

Действително този „вещ” тираджия,

който в момента разказваше, че българина вземал е

от  сърби и турци народната си носия,

изглеждаше сякаш някой му прасе заклал е.

„Какво?”- подскочи той като ужилен

и лицето му от яд

придоби цвят

мастилен.

„Не виждаш ли, момко, че в момента говоря?”

„Аз искам на Вас нещо да оспоря.

Кой Ви позволи да изричате тези лъжи,

че българите страхливи били,

сиреч, че свободата им други са дали,

а те от опасности и препятствия бягали?

Кой дава Ви право

надясно и наляво

да сипете клевети и хули гадки,

че българите са се крили от схватки?

Един пример ще дам, едно име ще кажа,

за да мога своето твърдение да докажа.

Един неуловим,

недосегаем,

неуморим,

непроницаем

герой с главно "Г",

дори само неговото име отмива срама -

        


ПЕТЪР ТАБАКОВ, 7 КЛАС, ЧСОУ "ЕСПА"



УЧАСТНИЦИ: