България винаги ще е в нас
Затваряме за миг очи
и историята на времето пред нас,
като на карта се разгръща
със събития и факти ни обгръща.
Ето там с бавни стъпки някой ходи
по улички и дебри броди.
В робскии страх живее
народът български уви.
Тежка съдба го е сполетяла,
съдба на робството и страх.
Тъмна мъгла го обгръща,
но животът тече няма как.
Тайно влизаме в една кръчма.
Тук нещо се мъти, обсъжда се битка май,
въстание и край на робството ужасно,
ще дойде време по прекрасно.
А сред тези мъже се откроява един- русоляв със сини очи.
Вечно говорещ и с бележник в ръка- Дякона!
Той с ясен глас говори и събужда всички от летаргия
за революция зове, за да живеем по добре!
Ако спечеля печели цял народ-
ако изгубя, губя само себе си!
Упорит и твърд с високо вдигната глава,
организира народа свои за борба.
Очите му и днес ни наблюдават.
Напомнят ни за славната държава,
за героизма на народа ни велик
и тихичко редят: „Трябва да сте във времето,
за да може и то да е с Вас”
„Обичай те България, както я обичах аз!”
Отварям си очите и лъчи от слънцето в мен се впиват
времето през тях преминава.
Той е още в мен Левски героят наш роден
години преди мен.
Покланям се пред него,
пред светлата му памет,
пред героизма му за свобода
и обещавам с високо вдигната глава:
Да се боря за мечтите свои, с живота си дори,
България да живее вечно в сърцето ми.
Да следвам неговите идеали,
за да може някой ден в историята да пише и за мен.
Обещаваме ти Дяконе:
Ще бъдем с времето и времето ще е с нас
до сетния ни час.
Винаги ще се гордееш с нас!
България винаги ще е в нас!
АННА АНТОНОВА,15 Г. 9 КЛАС НА ОБРАЗЦОВА МАТЕМАТИЧЕСКА ГИМНАЗИЯ „АКАДЕМИК КИРИЛ ПОПОВ”- ПЛОВДИВ