Васил Левски
О, Апостола велик
нададе мъжки вик,
вдигна остър меч
и нададе дълга реч:
"Докога ще сме кучета?
Как ще браним наще внучета?
Потомство след потомство,
всички ги застига робство.
Една свобода голяма,
от турците осмяна,
там зад ъгъла скрит.
Туй не е мит!
Защо нашите деца
събират семена,
а турските чеда
спят върху пера?
Къде е наща правда?
Търсим я отдавна.
Неволята ни е другар,
а отчаянието-падар."
Навсякъде се вдигна глъч.
Ето я и светлината-лъч!
Васил Левски
О, Апостола велик
нададе мъжки вик,
вдигна остър меч
и нададе дълга реч:
"Докога ще сме кучета?
Как ще браним наще внучета?
Потомство след потомство,
всички ги застига робство.
Една свобода голяма,
от турците осмяна,
там зад ъгъла скрит.
Туй не е мит!
Защо нашите деца
събират семена,
а турските чеда
спят върху пера?
Къде е наща правда?
Търсим я отдавна.
Неволята ни е другар,
а отчаянието-падар."
Навсякъде се вдигна глъч.
Ето я и светлината-лъч!