Помнят и славят
„Аз, Васил Лъвский в Карлово роден,
от българска майка юнак аз роден,
не щях да съм турски и никакъв роб,
същото да гледам и на милий род.“
( „Аз, Васил Левски“,
пръв и единствен стихотворен опит на Васил Левски)
Дъждовно и снежно е в Карлово днес.
Всички улици мрачни водят към светло бесило.
Хора паметни, помнещи, славещи
чинно полагат венци в нозете юнашки.
Помнят и славят и левския скок, и камата,
срещи с избрани на тайни места.
Помнят Книжаря, отеца Миткалото,
Гложенеца-най-верен и предан сподвижник на Дякона.
Шифърът, литографията на Зографина.
Помнят обирът на хазната и ханчето в Къкрина,
лъжливото име и подписа, Уставът.
Желязната воля, словата заветни
за чиста и свята република.
Добрият учител, скърбящата майка,
пазила тайно косите отрязани.
Помни Небето любимото „Достойно естъ“.
Помни тефтерчето тропарът славянски,
словата бунтовни на Ботев.
Помнят и славят достойни наследници.
Крачат уверено, повтаряйки думите:
„Времето е в нас и ние сме във времето.“