Васил Левски
В полите на Балкана бял сняг валеше.
Вятър свистеше в дърветата голи.
Млад момък вървеше в тежки окови,
в очите му сини смел пламък блестеше.
В съда той нищо не каза.
Другарско име той не продума.
Черно бесило врагът му показа –
устата юнашка не издаде ни дума.
Тъгата ми е огромна, като смелостта ти:
за България ти си даде душата.
Никой не знае, Левски, къде си,
но ти вечно живееш в сърцата.