Състезатели
ВАХИДЕ САБРИ МЕХМЕД – ІV КЛАС
Васил Иванов Кунчев
Васил Иванов Кунчев, Дяконът, Игнатий, Джингиби или просто Левски-един от многото имена, с които е известен Апостолът на свободата.Левски е основна фигура в българското освободително движение.Той е роден на 18 юли 1837г. в Карлово.Родителите му Иван КунчевИванов и Гина Караиванова имат още четири5 деца.Васил учил във взаимното училище в Карлово, но прекъсва през 1851г., когато умира баща му.Той, заедно с братята си Христо и Петър, е принуден да се грижи за семийството си.Започва като послушник при вуйчо си Василий.На 7 декември 1858г. приема монашеството и името Игнатий.Монашеството обаче не описва будната и нелокорна същност на Апостола.Страстен патриот и националист той избира съдбата на бунтовник.На 3 март 1862г. заминава за Сърбия и взема участие в Първата българска легия на Раковски в Белград.
Качествата му далеч не остават незабелязани.Прозвището си поучава благодарение на ,,лъвския“ си скок по време на военна тренировка.През 1864г. захвърля окончателно расото.Работи незначително като учител, след което изцяло се посвещава на мисията да спаси народа си от българските поробители.През 1867г. е посочен от Раковски да вземе участие в четата на Панайот Хитов. Четничеството обаче разкрива пред Дякона своите неостатъци и в писмо до Панайот Хитов той изрича крилатата си фраза: ,,Ако печеля, печеля за цял народ –ако губа, губя само себе си“, чрез кояторазкрива намеренията си да поведе народа само след усилена предварителна подготовка за бунт.През 1869г. заедно с Любен Каравелов създава Българския централен революционен комитет.Връщайки се в България, продължава изграждането на тайни комитети.Левски бива заловен при Къкринското ханче от турсата полиция.За негови предатели се считат поп Кръсъои Димитар общи, по рано организирал обира на турския Арабаконак, което налага тежък удар на революционната общност .Левски е отведен в София , където го очаква неравен процес .Заради раните си апостолът не може дълго да бъде идентифициран .Викат се свидетели, които в отказа си да признаят, биват наказани.Не можейки да понесе тази несправедливост, Левски си признава за виновен, в обвинение че единствената му цел е била да помогне на Родината си с честни средства.В мразовитот утро на 19 февруари 1873г. присадата е изпълнена. Остава безсмъртието ! „Обесването на Левски“ : Плачи! Там близо край град София стърчи , аз видях , черно бесило и твой един син, Българйо , виси на него със страшна сила.
Съдът осъжда Левски на смърт чрез обесване отива си борбена и възвишена личност , патриот , национален герой , светец ...
Левски ни завещава да помним : „Ние све във времето и времето е в нас“ . И още „Ако спечеля , печеля за цял народ , ако загубя , губя само мене си“ . Тези крилати фрази присъстват в учебниците по литература и история. Невъзможно е узнаеш за родината си , без да си се докоснал до Апостола . Нето пък да изучаваш българската история , без да си узнал за Дякона . Днес оценяваме дейността на Апостола като подвиг , който учи съвременните балгари как трябва да се служи на Отечеството. Днес името на Апостола се произнася с уважение и признателност . Левски остава в история с делото си , но не като обикновена фигура – той е безпорен пример за поколенията , носител на националната идея , образ на революцията .
На 19.02.2014 година се навършват 141 години от обесването на Васил Левски . Нека си спомним идеалите и ценностите , за които той се е борил и за които е дал живота си !
ВАХИДЕ САБРИ МЕХМЕД – ІV КЛАС ОУ“ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ“ СЕЛО СМОЛЕВО, ОБЩИНА ЯКОРУДА
